Няма минало време на глагола „обичам”
Аз пазя нежните усмивки,
погледите дълги,
топлината в мрака,
пазя даже тишината…
И помня всяка дума,
всеки жест
и прегръдка всяка,
помня, помня тишината.
Аз вярвам в теб.
Във мисълта ти лека,
във косите меки,
във ръцете живи,
във всичко непростимо.
Да, вярвам в тишината.
И нека да е наша тя за миг,
да не изрека: „Обичах те.”
Ще спра напиращия вик,
благодаря ти, че научи ме:
Няма минало време на глагола „обичам”.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Последната Todos los derechos reservados
