Аз пазя нежните усмивки,
погледите дълги,
топлината в мрака,
пазя даже тишината…
И помня всяка дума,
всеки жест
и прегръдка всяка,
помня, помня тишината.
Аз вярвам в теб.
Във мисълта ти лека,
във косите меки,
във ръцете живи,
във всичко непростимо.
Да, вярвам в тишината.
И нека да е наша тя за миг,
да не изрека: „Обичах те.”
Ще спра напиращия вик,
благодаря ти, че научи ме:
Няма минало време на глагола „обичам”.
© Последната All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
