Потърсих те в самотните си нощи.
Луната като мама ме прегърна.
Заспах притихнал, но те исках още,
и вярвах, че ще мога да те върна.
Сънувах неотключена мечта
и кораби заседнали на суша.
Бях в лабиринт без изходна врата
и своето мълчание си слушах.
Така повтарях всеки ден и нощ
и тихо молех нещо да се случи.
Молитви шумни не признава Бог.
Човекът в лабиринтите се учи. ...