27 февр. 2015 г., 01:18

Няма много време 

  Поэзия
414 0 2
Потърсих те в самотните си нощи.
Луната като мама ме прегърна.
Заспах притихнал, но те исках още,
и вярвах, че ще мога да те върна.
Сънувах неотключена мечта
и кораби заседнали на суша.
Бях в лабиринт без изходна врата
и своето мълчание си слушах.
Така повтарях всеки ден и нощ
и тихо молех нещо да се случи.
Молитви шумни не признава Бог.
Човекът в лабиринтите се учи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??