26 ene 2007, 16:50

Няма надежда

  Poesía
758 0 0

Надежда ли? Не мога да я имам.
Изгубих я сред твоите лъжи.
И празно е, и вечно ще е зима...
Като сталактити са сълзите ми.
И те разбиват се в душата ми,
и я секат на множество трески.
Но един спомен е в главата ми -
надеждата, която беше ти!
Но изгубих те и днес съм никоя.
Една сълза в твоята река,
една жена, почти изгубена,
една отрязана ръка.
И мисля, немога да съм същата -
мечтаещата за любов и светлина.
И ставам все по-объркана, загубвам се
сред твоите лица.
И въздухът ми спира вече - готова съм!
За тебе ще умра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...