Надежда ли? Не мога да я имам.
Изгубих я сред твоите лъжи.
И празно е, и вечно ще е зима...
Като сталактити са сълзите ми.
И те разбиват се в душата ми,
и я секат на множество трески.
Но един спомен е в главата ми -
надеждата, която беше ти!
Но изгубих те и днес съм никоя.
Една сълза в твоята река,
една жена, почти изгубена,
една отрязана ръка.
И мисля, немога да съм същата -
мечтаещата за любов и светлина.
И ставам все по-объркана, загубвам се
сред твоите лица.
И въздухът ми спира вече - готова съм!
За тебе ще умра!