Няма невъзможни неща

        Щом случва се дори реките
        наопаки да потекат,
        защо над мен смехът ти ситен
елмазчетата си не пръсне втори път?

        Знай, облаците че се хранят
        от миналите дъждове;
        от огън с огън че се бранят;
зидът стар че е щит за нови градове.

        По-силно утре се възправя,
        каквото считат мъртво днес;
        към нормите си пак заставя
забравеният уж завинаги финес.

        Прекарало безброй години
        под ледник, семенцето лен
        протяга коренчета фини,
издигайки лице към слънчевия ден.

        Не, друго невъзможно няма
        сред фантастичните неща,
        освен безцветна или няма
в сърцето ми към теб да стихне любовта.