14 mar 2007, 10:00

Няма понятие “любови”

  Poesía
888 0 6



 

Няма понятие “любови”,

полигамно - път невъзможен,

налага жестоки окови,

живота превръща в сложен.

Любовта е една - като знак

на постиган, безкраен растеж

с егограниците в злак -

всичко туй е упорит градеж,

а ти пък младостта раздаде

и днес я гледаш на картинки,

разбрала: любовта предаде

на малки, дребни половинки.

- Любовта за мене е кипеж -

свела съм го до един копнеж!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Академик! Я, го обясни това, ако обичаш, че ме хвърли в музиката. Ще ти дам и жокер - ти поставяш въпроса за двете страни на любовта - като непосредствена и като опосредована, когато възниква посочената от тебе колизия. Но аз май и отговорих?!
  • Любовта е една, но стои между двама, за да го има третият!
  • Прав си! Но точно тази страна на живота е и негова характеристика - като равнище, а това равнище исторически се изменя.
  • Този невъзможен път, за който пишеш си е страна от живота, която ще съществува, докато съществува човечеството. Какво ще кажеш?
  • Да!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...