2 sept 2008, 13:21

Няма развод...

  Poesía » Civil
1.1K 0 19

*          *          * 

 

Все се питам и със себе си споря,

от години място не намирам,

разбира се - за Топлофикация говоря,

нещото, което не разбирам...

Значи купуваш, апартамент,

със всичко, което е в него

и навярно си мислиш и ти като мен,

че си истински собственик негов,

но... става така, че ставаш заложник,

на една терористична организация,

която те е подпряла с триножник,

Да, това е... Топлофикация.

Аз им казвам:

- Не желая тръбите ви,

не желая радиатори - ваш'те услуги,

а те отговарят:

- Това са мечтите ви,

но... кажете ги на някои други...

Как така няма да имаш,

парно, що за брътвежи?

Хляба ли искаш ти да ни взимаш,

да разбиваш нашите мрежи?!...

Няма не искаш - плащаш и... т'ва е!

- Но... аз не го ползвам - Спрете го! - казвам.

- Ха, не го ползвал, че кой това знае,

чак пък се чувствал... наказан?!...

Не искал парно, не щял да плаща,

луд ли си ти бе! Бегай от тука,

паднал си в кюпа - тъкмо си сгащен,

кой ще изпусне... фъндъка?!...

- Имам два климатика

с тях отоплявам дома си,

вашите пАри - кръвта ми изпиха,

не ви искам бе... Баси!!!...

- Климатици имал!? - на кой му пука,

ний сме платили на депутатите,

закончета са ни направили тука,

за да си вържем заплатите...

Рекет Държавен - "няма измама",

тотален и див монопол,

избор свободен в България няма,

на бандитизма - нула контрол...

Грабят ни всички - безспирно, юнашки

и нямаме избор - искаш, не искаш,

плащаш си рекета - гледаш хлапашки,

и се чудиш как да устискаш...

Това е... и Господ да им доведа,

"нещастна" Българска демокрация,

аз... със жената ще се разведа,

но... не мога с Топлофикация!...

 

*          *           *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...