26 mar 2007, 10:57

"Няма те"

  Poesía
695 0 2
Няма те,
а тук е студено,
премръзнах без твойте ръце.
Не спирам да мисля за тебе -
за ключа към твойто сърце.

Няма те,
а аз съм тъжна,
няма ги топлите ти очи.
Животът се преобърна толкова бързо.
Ти единствен ми показа в тунела лъчи.

Няма те 
и в мене е празно.
Телефонът мълчи ли, мълчи.
- Обичай ме! - тихо ти казвам,
Макар и понякога
от любовта да боли.

                 31.07.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...