16 dic 2005, 13:48

Няма те

  Poesía
1.1K 0 7

Няма те.

Отново съм сама.

В душата ми е мрак и пустота.

Споменът за теб заглъхна,сърцето в олово се нревърна...

Ти си някъде с нея...

Не знаеш колко много ме боли...

Без твоя глас...Без твоите очи...!
Кога ли огънят ще стопли моето сърце

?

Ще има ли живот след тебе

?

Не!
Аз ще умра сама на този свят..

Погълната от ужас и от страх,

че няма никакво спасение от болката и самотата...

Че никой няма да приеме моята душа...

Ще умра сама...Сама в нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Пеневаааааа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...