Dec 16, 2005, 1:48 PM

Няма те

  Poetry
1.1K 0 7

Няма те.

Отново съм сама.

В душата ми е мрак и пустота.

Споменът за теб заглъхна,сърцето в олово се нревърна...

Ти си някъде с нея...

Не знаеш колко много ме боли...

Без твоя глас...Без твоите очи...!
Кога ли огънят ще стопли моето сърце

?

Ще има ли живот след тебе

?

Не!
Аз ще умра сама на този свят..

Погълната от ужас и от страх,

че няма никакво спасение от болката и самотата...

Че никой няма да приеме моята душа...

Ще умра сама...Сама в нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Пеневаааааа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...