Няма те...

Няма те...

Няма те... Пусто е без теб!

Няма го щастливия ден, 

няма ги думите скъпи  за мен!

Слънцето не се усмихва вече,

и цветята не ухаят както преди!

Няма, няма ги вече

влюбените очи и усмивката ти!

Нещо липсва, усещам, че липсва ми!

Не, не, това не си ти!

Нещо ми липсва страшно много, разбери,

но наистина това не си ти!

Липсват ми спомените и дългите нощи!

Липсват ми разходките в тъмните улички!

Липсва ми езерото и гледката там!

Вкуса на храната и нещата, които всъщност не ям!

Липсват ми ризите  и ранните сутрини!

Липсва ми всичко това, но теб те няма!

Няма те и няма ги и нещата, които правехме с теб!

Няма ги дългите разговори и думите - "липсваш ми"!

Няма го крем карамела на "Мама" - и топлите кифлички!

Няма го дългото кафе след безсънните нощи!

Няма ги цветята с пленяващия мирис!

Няма те теб - Мило!  Но не ми и липсваш вече!

Всичко загуби значение, когато си тръгна внезапно!

Когато не каза и дума дори!

Да, всичко ми липсва и то много,  разбери!

Но само ти - Ти остана без смисъл за мене!

И най-вече от това - "от това ме боли"!

Анна Хубенова Соколова   23.06.12