Отиде си и сбогом ти дори не каза,
душата болката разяжда, все едно проказа.
Сълзите капят, дали ще угасят пожара
на пустотата в мен, която ме изгаря?
Сърцето твое колко топлина бе скрило
и как усмихваше се нежно, мило.
Гласът ти нощем в мен отеква,
все тъжни мисли ми нашепва.
Смълчана, сцената те чака,
Живот вдъхни й, светлина от мрака.
Но няма вече нивга да запееш,
мил поглед над нас да зарееш... ...