НЯМА ТОЧНА РИМА 

Р.Чакърова 

На утрото  измамните лъчи 
отново за "добро утро"  целувам. 
Напомнят ми за твоите очи, 
които плакаха, когато се сбогувахме... 

Аз пак пътувам... Влакове безчет, 
препълнени от хора шумни гари... 
И никъде - по кубчетата лед 
във питието, в пушек на цигара, 

във шунката на сандвича от вчера, 
в извивките на релси и вагони... -
не мога точна рима да намеря, 
с която от съня да те прогоня... 

Не ти го пожелавам... Господ пази!... 
И колкото пред Него да отричам, 
така те искам!... И така те мразя... 
Така проклинам! И... Така обичам!... 

Лондон 2016 '