катеринарина (Катя)
331 972
22 jul 2007, 11:26

Няма време... 

  Poesía
722 0 8
А няма време думите да тихнат,
да чакат сто възмездия.
Да спят.
От думи и от мигове без име
омръзна ми да сбирам
звездопад.
Боляха много рани по плътта ми,
в душата ми се лутаха платна
на кораби, потънали отдавна,
в дълбоката, несигурна вода...
А чаках и се молех да целувам,
тъй както гладен пес целува кокал!
Дошло е време днес да се сбогувам.
Най-лесно на света се казва СБОГОМ!
Луните все са същите след залез.
Звездите пак са падащи слънца.
И вълчата ти обич си е тая,
която цял живот недоразбрах.
Затуй поисках  твойта кръвожадност,
мощта на тез себични сетива...
които ти владееш безотказно...
Вампирският ти страх от светлина...
Ненужна съм ти вече. А те следвах.
дори и в абсистентния ти страх...
Сега съм към луната пристрастена,
и нощем сбирам още звезден прах!
А няма време думите да тихнат.
Да чакат сто възмездия.
Да спят.
Днес, в твойто огледало се усмихнах...
И вълчи зъби блеснаха.
Видях!

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??