22 jul 2007, 11:26

Няма време...

  Poesía
873 0 8
А няма време думите да тихнат,
да чакат сто възмездия.
Да спят.
От думи и от мигове без име
омръзна ми да сбирам
звездопад.
Боляха много рани по плътта ми,
в душата ми се лутаха платна
на кораби, потънали отдавна,
в дълбоката, несигурна вода...
А чаках и се молех да целувам,
тъй както гладен пес целува кокал!
Дошло е време днес да се сбогувам.
Най-лесно на света се казва СБОГОМ!
Луните все са същите след залез.
Звездите пак са падащи слънца.
И вълчата ти обич си е тая,
която цял живот недоразбрах.
Затуй поисках  твойта кръвожадност,
мощта на тез себични сетива...
които ти владееш безотказно...
Вампирският ти страх от светлина...
Ненужна съм ти вече. А те следвах.
дори и в абсистентния ти страх...
Сега съм към луната пристрастена,
и нощем сбирам още звезден прах!
А няма време думите да тихнат.
Да чакат сто възмездия.
Да спят.
Днес, в твойто огледало се усмихнах...
И вълчи зъби блеснаха.
Видях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...