Няма време...

Jul 22, 2007, 11:26 AM

Poetry

776 0 8

А няма време думите да тихнат,
да чакат сто възмездия.
Да спят.
От думи и от мигове без име
омръзна ми да сбирам
звездопад.
Боляха много рани по плътта ми,
в душата ми се лутаха платна
на кораби, потънали отдавна,
в дълбоката, несигурна вода...
А чаках и се молех да целувам,
тъй както гладен пес целува кокал! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Няма време...

Want to read more?

Random works