Нямам време често чуваме... 

Във нашия век модерен... 

Без да осъзнаем че пътуваме... 

Към едно завинаги безвремие..

Искам да ти кажа "нямам време" ..

Вместо да си кажем че не искаме... 

Знаем на кого, и за какво му дреме"..

Щом времето не стига.. и за ръкостискане...

Искаш ли да пием чаша чай.? 

Или време нямаш, докато заври водата?

Нямам време на човека  дай...

За да мами себе си дори в душата ...

Някой ден, когато всички сме по легнали... 

И вече сме на купом във земята...

Дано душите ни поне да са улегнали... 

И срещнат се в дома на тишина...

От нашата плът изядена, а след това посята...

Разтваряме се в времето което нямахме. ..

Дано сега свободна е душата! 

Защото вече външно се изядохме.!

1.57 София площад на авиацията. 20.05 22