Не знам дали те има в моя свят.

Докато разбера, живота мина. 

Аз нямам връщане назад. 

(Макар, че имам да си взимам.) 

Вероятно си на някой остров, 

където всичко е любов и смисъл. 

Където въздуха и обичта са прости, 

дотолкова преди, че ги измислях... 

Не знам дали съм изброил звездите, 

и колко залези съм измълчал. 

Самотна бях в небето, птица, 

а на земята съм човек - печал. 

Аз няма да те търся повече. 

Намирам все бездушни светове. 

И някога сред милиони обичи, 

единствен, мен ще избереш... 

Стихопат. 

Danny Diester