6.03.2020 г., 7:28

Няма връщане...

660 2 0

 

Не знам дали те има в моя свят.

Докато разбера, живота мина. 

Аз нямам връщане назад. 

(Макар, че имам да си взимам.) 

Вероятно си на някой остров, 

където всичко е любов и смисъл. 

Където въздуха и обичта са прости, 

дотолкова преди, че ги измислях... 

Не знам дали съм изброил звездите, 

и колко залези съм измълчал. 

Самотна бях в небето, птица, 

а на земята съм човек - печал. 

Аз няма да те търся повече. 

Намирам все бездушни светове. 

И някога сред милиони обичи, 

единствен, мен ще избереш... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...