6.03.2020 г., 7:28

Няма връщане...

659 2 0

 

Не знам дали те има в моя свят.

Докато разбера, живота мина. 

Аз нямам връщане назад. 

(Макар, че имам да си взимам.) 

Вероятно си на някой остров, 

където всичко е любов и смисъл. 

Където въздуха и обичта са прости, 

дотолкова преди, че ги измислях... 

Не знам дали съм изброил звездите, 

и колко залези съм измълчал. 

Самотна бях в небето, птица, 

а на земята съм човек - печал. 

Аз няма да те търся повече. 

Намирам все бездушни светове. 

И някога сред милиони обичи, 

единствен, мен ще избереш... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...