Няма я...

9 dic 2006, 20:26

Poesía

783 0 0

Устните треперят побелели
От безкрайни думи отмалели
От хиляди сълзи студени
Очите - безкрайно изморени
Постепенно се притварят
И само спомена оставят
Спомен за искрата в тях,
Зовяща към неземен грях.
Няма я искрата,
Няма я жената.
Остана само тялото студено,
От безкрайна мъка вледенено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Няма я...

Искате да прочетете повече?

Propuestas