Устните треперят побелели
От безкрайни думи отмалели
От хиляди сълзи студени
Очите - безкрайно изморени
Постепенно се притварят
И само спомена оставят
Спомен за искрата в тях,
Зовяща към неземен грях.
Няма я искрата,
Няма я жената.
Остана само тялото студено,
От безкрайна мъка вледенено...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up