* * *

16 mar 2017, 9:33

Poesía » De amor

505 1 6

Вместо теб прегръща ме нощта

Но уви! Не топли тъмнината!

Вместо теб студената луна

ме целува и теши душата!

Вместо теб заспивам със звездите

И сънувам твоето лице!

А ме буди слънцето с лъчите.

Вместо теб усмихват ми се те!

Ден нощта сменява, а очите

Търсят те сред другите жени!

Във сърцето чакат дълго крити

хиляди отчаяни сълзи!

Мракът обладава светлината

с луда страст в екстаз и тишина!

Ти си нейде там, в далечината.

С друг ли си? Или пък си сама?

Като огън ти изпепели ме!

Раната в сърцето ми кърви!

Вярвай ми, раздялата боли ме!

И до края все ще ме боли !

Самотата бавно ме убива!

Тъжни са без тебе мойте дни!

А нощта сълзите ми прикрива.

Толкова изстрадани сълзи!

Чакам да почукаш на вратата.

Ще се върнеш нявга може би!

Аз съм тук, самотен сред тълпата,

Някъде далеч от мен си ти!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

contessa (Светла Асенова)

2017-04-12T18:21:32+03:00

Хубаво...
djudjii (Жанет Велкова)

2017-03-23T13:13:52+02:00

Харесах много!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-16T13:51:04+02:00

Най-хубавите стихове се раждат от болката, или пък от неописиемата радост на сбъдната любов. Пожелавам ти следващите ти стихове да са вдъхновени от споделена истинска любов!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-16T12:24:27+02:00

Творчеството е родено от страданието.Успех!😍
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-03-16T11:46:21+02:00

Любовта е страдание, когато е изоставена и агонията е болезнена, която много добре си предал. Поздравления!
Mimoza20 (Мария Николова)

2017-03-16T10:22:08+02:00

Браво! Силни тъжни чувства добре изложено въздействащо запомнящо се стихче!