* * *
Вместо теб прегръща ме нощта
Но уви! Не топли тъмнината!
Вместо теб студената луна
ме целува и теши душата!
Вместо теб заспивам със звездите
И сънувам твоето лице!
А ме буди слънцето с лъчите.
Вместо теб усмихват ми се те!
Ден нощта сменява, а очите
Търсят те сред другите жени!
Във сърцето чакат дълго крити
хиляди отчаяни сълзи!
Мракът обладава светлината
с луда страст в екстаз и тишина!
Ти си нейде там, в далечината.
С друг ли си? Или пък си сама?
Като огън ти изпепели ме!
Раната в сърцето ми кърви!
Вярвай ми, раздялата боли ме!
И до края все ще ме боли !
Самотата бавно ме убива!
Тъжни са без тебе мойте дни!
А нощта сълзите ми прикрива.
Толкова изстрадани сълзи!
Чакам да почукаш на вратата.
Ще се върнеш нявга може би!
Аз съм тук, самотен сред тълпата,
Някъде далеч от мен си ти!
© Георги Иванов All rights reserved.
