16.03.2017 г., 9:33 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
434 1 6

Вместо теб прегръща ме нощта

Но уви! Не топли тъмнината!

Вместо теб студената луна

ме целува и теши душата!

Вместо теб заспивам със звездите

И сънувам твоето лице!

А ме буди слънцето с лъчите.

Вместо теб усмихват ми се те!

Ден нощта сменява, а очите

Търсят те сред другите жени!

Във сърцето чакат дълго крити

хиляди отчаяни сълзи!

Мракът обладава светлината

с луда страст в екстаз и тишина!

Ти си нейде там, в далечината.

С друг ли си? Или пък си сама?

Като огън ти изпепели ме!

Раната в сърцето ми кърви!

Вярвай ми, раздялата боли ме!

И до края все ще ме боли !

Самотата бавно ме убива!

Тъжни са без тебе мойте дни!

А нощта сълзите ми прикрива.

Толкова изстрадани сълзи!

Чакам да почукаш на вратата.

Ще се върнеш нявга може би!

Аз съм тук, самотен сред тълпата,

Някъде далеч от мен си ти!

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво...
  • Харесах много!
  • Най-хубавите стихове се раждат от болката, или пък от неописиемата радост на сбъдната любов. Пожелавам ти следващите ти стихове да са вдъхновени от споделена истинска любов!
  • Творчеството е родено от страданието.Успех!😍
  • Любовта е страдание, когато е изоставена и агонията е болезнена, която много добре си предал. Поздравления!
  • Браво! Силни тъжни чувства добре изложено въздействащо запомнящо се стихче!
Предложения
: ??:??