* * *
Вместо теб прегръща ме нощта
Но уви! Не топли тъмнината!
Вместо теб студената луна
ме целува и теши душата!
Вместо теб заспивам със звездите
И сънувам твоето лице!
А ме буди слънцето с лъчите.
Вместо теб усмихват ми се те!
Ден нощта сменява, а очите
Търсят те сред другите жени!
Във сърцето чакат дълго крити
хиляди отчаяни сълзи!
Мракът обладава светлината
с луда страст в екстаз и тишина!
Ти си нейде там, в далечината.
С друг ли си? Или пък си сама?
Като огън ти изпепели ме!
Раната в сърцето ми кърви!
Вярвай ми, раздялата боли ме!
И до края все ще ме боли !
Самотата бавно ме убива!
Тъжни са без тебе мойте дни!
А нощта сълзите ми прикрива.
Толкова изстрадани сълзи!
Чакам да почукаш на вратата.
Ще се върнеш нявга може би!
Аз съм тук, самотен сред тълпата,
Някъде далеч от мен си ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
