Невидян, непреживян е този залез.
Тих и мек.
Два облака
в неокосената трева
лежим
тихи, меки.
Стривам лайкучка в ръка
и те посипвам.
- Искам да станеш златна!
Добре, че не чуваш.
Спи, щастие.
Аз нямам да ти казвам нищо.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados