17 jun 2007, 23:23

Нямам лице

  Poesía
1.1K 0 10
Аз нямам лице,
нито име...
нямам образ човешки
и сянка дори.
Аз съм сърце,
разбито в годините -
плът, но мъртвешка,
въглен незрим!

Будя се нощем
ту сънен, ту бодър,
ту свиреп и жаден,
и гладен
   за плач...
..............
Търся навред
човешкото свое,
дето продадох,
дето окрах.

Аз нямам лице,
нито име,
нямам образ човешки
и сянка дори.
Сменях ликове хиляди -
 невъобразими
и маски чудовищни слагах,
уви!

Днес нямам лице,
изгубих навеки
своето истинско
                             АЗ.
Продадох най-свидното -
свойто лице
и сам безличен заживях.

Аз нямам лице -
всичко бе маски,
изгубих и тях
в среднощен пожар!
Не осъзнах,
кога изгоря
лицето ми, може би
някъде
с тях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • За разлика от мен а сигурно и от някой други ти имаш поетическа дарба-така че пиши и пиши повече-поздрави и продължавай все така до края на следващото стихотворение
  • Невероятна дълбочина има в това стихотворение. Имаш голям потенциал за твоите години.
  • Потресе ме силата на твоя стих!!!
    Браво, Криси!
  • Браво , дете! Откъде тая мъдрост за толкова малко време? Страхотна си и пиши, пиши!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....