Нямам лице
Аз нямам лице,
нито име...
нямам образ човешки
и сянка дори.
Аз съм сърце,
разбито в годините -
плът, но мъртвешка,
въглен незрим!
Будя се нощем
ту сънен, ту бодър,
ту свиреп и жаден,
и гладен
за плач...
..............
Търся навред
човешкото свое,
дето продадох,
дето окрах.
Аз нямам лице,
нито име,
нямам образ човешки
и сянка дори.
Сменях ликове хиляди -
невъобразими
и маски чудовищни слагах,
уви!
Днес нямам лице,
изгубих навеки
своето истинско
АЗ.
Продадох най-свидното -
свойто лице
и сам безличен заживях.
Аз нямам лице -
всичко бе маски,
изгубих и тях
в среднощен пожар!
Не осъзнах,
кога изгоря
лицето ми, може би
някъде
с тях!
нито име...
нямам образ човешки
и сянка дори.
Аз съм сърце,
разбито в годините -
плът, но мъртвешка,
въглен незрим!
Будя се нощем
ту сънен, ту бодър,
ту свиреп и жаден,
и гладен
за плач...
..............
Търся навред
човешкото свое,
дето продадох,
дето окрах.
Аз нямам лице,
нито име,
нямам образ човешки
и сянка дори.
Сменях ликове хиляди -
невъобразими
и маски чудовищни слагах,
уви!
Днес нямам лице,
изгубих навеки
своето истинско
АЗ.
Продадох най-свидното -
свойто лице
и сам безличен заживях.
Аз нямам лице -
всичко бе маски,
изгубих и тях
в среднощен пожар!
Не осъзнах,
кога изгоря
лицето ми, може би
някъде
с тях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
