Нямам одеало от утеха,
което да потърся
в нечия топла усмивка,
прегръдка или поглед дори...
Когато зъзна от уплаха,
когато нямам сили да споря,
когато се чувствам самичка
или когато ярост ме гори...
Няма за мен топла стряха,
където раните си да превържа,
когато падна от живота-люлка.
Няма отворени врати, дори прозорци... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse