11 mar 2008, 16:04

Нямам приятели

  Poesía » Otra
2.3K 0 17

Нямам одеало от утеха,

което да потърся

в нечия топла усмивка,

прегръдка или поглед дори...

Когато зъзна от уплаха,

когато нямам сили да споря,

когато се чувствам самичка

или когато ярост ме гори...

Няма за мен топла стряха,

където раните си да превържа,

когато падна от живота-люлка.

Няма отворени врати, дори прозорци...

Няма кой чадър да ми подаде,

когато дъжд-сълзи нечакан ме облее.

Няма мост, за да продължа,

но и защо? - никой отсреща не ме чака...

Няма кой да запали мъглата,

когато сама не мога да се намеря...

Защото никой не търси пътищата

към същността ми, оставяща помощна диря...

Открай време живея с Липсата,

най-добрата ми  приятелка,

може би, защото е единтвената моя...

 

 

 

П.С.:Пазете приятелите си, защото те са тези, които ще ви намерят, когато сами не се откривате и вихърът на живота ви е отдалечил от същността ви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!Аз вече съм разбрала защо хората се отдалечават от мен-просто казвам това, което мисля, хубаво или лошо...Но никой не харесва голямата ми уста. Но аз не искам да ме харесват като не съм искрена и лаская някого без причина.Наистина много искам да имам приятел или приятелка, която ще цени искреността ми и открития ми характер.Дано има и такива хора! О, надявам се и стиха да ви е харесал, макар, че звучи малко/много банален е побрал много от сегашното ми настроение, много мои чувства.
  • Много ме натъжи стихотворението ти,миличка.Знаеш,че и аз точно в момента съм в едно подобно положение.Трябва да си силна!Мисля,че състоянието е моментно.Вярвам,че имаш истински приятели,просто понякога не ги усещаш до теб...чувстваш се някак си различна.Търсиш утеха,помощ,но..някак никой не те разбира.Много познато чувство за жалост.Прегръщам те силно!
  • Преди всичко трябва де си бъдем самодостатъчни.
    Щом това стане, ще можем да се опрем и на другите!
    Пожелавам ти го, Таничка!
  • Приятелството е съвсем различно нещо, от това, което очакваме от тези, които наричаме приятели. Очакването не бива да се изговаря - то се живее. А липсата е... къде, къде повече - осъзнато себеусещане.
    Узрало в стих - О'К ( тук не ми разбира главата), но на Липсата (житейска),бих махнал гл. буква. С тих кеф.
  • Тъжно е без приятели. Аз пазя моите, повечето са от детството ми, но съм ги съхранила.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...