Нямам приятели
Нямам одеало от утеха,
което да потърся
в нечия топла усмивка,
прегръдка или поглед дори...
Когато зъзна от уплаха,
когато нямам сили да споря,
когато се чувствам самичка
или когато ярост ме гори...
Няма за мен топла стряха,
където раните си да превържа,
когато падна от живота-люлка.
Няма отворени врати, дори прозорци...
Няма кой чадър да ми подаде,
когато дъжд-сълзи нечакан ме облее.
Няма мост, за да продължа,
но и защо? - никой отсреща не ме чака...
Няма кой да запали мъглата,
когато сама не мога да се намеря...
Защото никой не търси пътищата
към същността ми, оставяща помощна диря...
Открай време живея с Липсата,
най-добрата ми приятелка,
може би, защото е единтвената моя...
П.С.:Пазете приятелите си, защото те са тези, които ще ви намерят, когато сами не се откривате и вихърът на живота ви е отдалечил от същността ви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
Но аз не искам да ме харесват като не съм искрена и лаская някого без причина.Наистина много искам да имам приятел или приятелка, която ще цени искреността ми и открития ми характер.Дано има и такива хора! 
