11.03.2008 г., 16:04 ч.

Нямам приятели 

  Поезия » Друга
2146 0 17

Нямам одеало от утеха,

което да потърся

в нечия топла усмивка,

прегръдка или поглед дори...

Когато зъзна от уплаха,

когато нямам сили да споря,

когато се чувствам самичка

или когато ярост ме гори...

Няма за мен топла стряха,

където раните си да превържа,

когато падна от живота-люлка.

Няма отворени врати, дори прозорци...

Няма кой чадър да ми подаде,

когато дъжд-сълзи нечакан ме облее.

Няма мост, за да продължа,

но и защо? - никой отсреща не ме чака...

Няма кой да запали мъглата,

когато сама не мога да се намеря...

Защото никой не търси пътищата

към същността ми, оставяща помощна диря...

Открай време живея с Липсата,

най-добрата ми  приятелка,

може би, защото е единтвената моя...

 

 

 

П.С.:Пазете приятелите си, защото те са тези, които ще ви намерят, когато сами не се откривате и вихърът на живота ви е отдалечил от същността ви...

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!Аз вече съм разбрала защо хората се отдалечават от мен-просто казвам това, което мисля, хубаво или лошо...Но никой не харесва голямата ми уста. Но аз не искам да ме харесват като не съм искрена и лаская някого без причина.Наистина много искам да имам приятел или приятелка, която ще цени искреността ми и открития ми характер.Дано има и такива хора! О, надявам се и стиха да ви е харесал, макар, че звучи малко/много банален е побрал много от сегашното ми настроение, много мои чувства.
  • Много ме натъжи стихотворението ти,миличка.Знаеш,че и аз точно в момента съм в едно подобно положение.Трябва да си силна!Мисля,че състоянието е моментно.Вярвам,че имаш истински приятели,просто понякога не ги усещаш до теб...чувстваш се някак си различна.Търсиш утеха,помощ,но..някак никой не те разбира.Много познато чувство за жалост.Прегръщам те силно!
  • Преди всичко трябва де си бъдем самодостатъчни.
    Щом това стане, ще можем да се опрем и на другите!
    Пожелавам ти го, Таничка!
  • Приятелството е съвсем различно нещо, от това, което очакваме от тези, които наричаме приятели. Очакването не бива да се изговаря - то се живее. А липсата е... къде, къде повече - осъзнато себеусещане.
    Узрало в стих - О'К ( тук не ми разбира главата), но на Липсата (житейска),бих махнал гл. буква. С тих кеф.
  • Тъжно е без приятели. Аз пазя моите, повечето са от детството ми, но съм ги съхранила.
  • Хареса ми.Пожелавам ти да имаш много истински приятели!Прегръщам те
  • Много е хубаво...а ти си прекрасен човек-намери ИСТИНСКИТЕ приятели!Заслужаваш го...като всеки човек!
    Поздрав!
  • на сабята на Наполеон е пишело:
    "пази се от приятелите,
    от враговете ще те пазя аз!"
    поздрави от вълчо!!!!
  • Танче, аз ти предлагам на първо време да се поскараш с твойта приятелка липсата, а приятели няма начин да не си намериш - трудно е наистина да се намерят истински, но от стиховете ти съдя, че си прекрасен човек и няма начин скоро някой да не го разбере! Прегръщам те!Усмихни се и вярвай! Поздрав за стихчето!
  • Ще срещаш приятели! Сигурен съм.
    Поздрав!
  • Някак ми е познато.Разбирам те.
    Продължавай да търсиш.
    От десет да се разочароваш,един ще остане.
    Много ми хареса стихът ти!!!
  • Приятели се намират , трудно е когато ги губиш.Особено истинските.Търси!Хубав стих.
  • Таня, вече си поплаках днес...Дано утре ни споделиш, че лирическата наистина е открила, това, което търси...Поздравления за стиха!
  • много тъга...изплакан стих...
    пожелавам ти и аз истински приятели.
    с обич, Таня. Малко, но истински.
  • Натъжаваш ме.Наистина днес се намира много трудно приятел.Дано и ти и аз имаме късмет в това начинание.Прегръщам те с надежда,че мисията не е невъзможна!
  • Генка,това е най-нужното за мен пожелание в момента.Нуждая се от този някой.
  • Много истини има в стиха ти.И много тъга.
    Важни са приятелите ,но само когато са истински!
    Пожелавам ти истински приятели!!
Предложения
: ??:??