11.03.2008 г., 16:04

Нямам приятели

2.3K 0 17

Нямам одеало от утеха,

което да потърся

в нечия топла усмивка,

прегръдка или поглед дори...

Когато зъзна от уплаха,

когато нямам сили да споря,

когато се чувствам самичка

или когато ярост ме гори...

Няма за мен топла стряха,

където раните си да превържа,

когато падна от живота-люлка.

Няма отворени врати, дори прозорци...

Няма кой чадър да ми подаде,

когато дъжд-сълзи нечакан ме облее.

Няма мост, за да продължа,

но и защо? - никой отсреща не ме чака...

Няма кой да запали мъглата,

когато сама не мога да се намеря...

Защото никой не търси пътищата

към същността ми, оставяща помощна диря...

Открай време живея с Липсата,

най-добрата ми  приятелка,

може би, защото е единтвената моя...

 

 

 

П.С.:Пазете приятелите си, защото те са тези, които ще ви намерят, когато сами не се откривате и вихърът на живота ви е отдалечил от същността ви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!Аз вече съм разбрала защо хората се отдалечават от мен-просто казвам това, което мисля, хубаво или лошо...Но никой не харесва голямата ми уста. Но аз не искам да ме харесват като не съм искрена и лаская някого без причина.Наистина много искам да имам приятел или приятелка, която ще цени искреността ми и открития ми характер.Дано има и такива хора! О, надявам се и стиха да ви е харесал, макар, че звучи малко/много банален е побрал много от сегашното ми настроение, много мои чувства.
  • Много ме натъжи стихотворението ти,миличка.Знаеш,че и аз точно в момента съм в едно подобно положение.Трябва да си силна!Мисля,че състоянието е моментно.Вярвам,че имаш истински приятели,просто понякога не ги усещаш до теб...чувстваш се някак си различна.Търсиш утеха,помощ,но..някак никой не те разбира.Много познато чувство за жалост.Прегръщам те силно!
  • Преди всичко трябва де си бъдем самодостатъчни.
    Щом това стане, ще можем да се опрем и на другите!
    Пожелавам ти го, Таничка!
  • Приятелството е съвсем различно нещо, от това, което очакваме от тези, които наричаме приятели. Очакването не бива да се изговаря - то се живее. А липсата е... къде, къде повече - осъзнато себеусещане.
    Узрало в стих - О'К ( тук не ми разбира главата), но на Липсата (житейска),бих махнал гл. буква. С тих кеф.
  • Тъжно е без приятели. Аз пазя моите, повечето са от детството ми, но съм ги съхранила.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...