Нямам одеало от утеха,
което да потърся
в нечия топла усмивка,
прегръдка или поглед дори...
Когато зъзна от уплаха,
когато нямам сили да споря,
когато се чувствам самичка
или когато ярост ме гори...
Няма за мен топла стряха,
където раните си да превържа,
когато падна от живота-люлка.
Няма отворени врати, дори прозорци... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up