Уморено при теб пак се прибирам,
късно е, нямам сили друг да избирам!
Като клонка в плен на течението се нося
и отказвам любов идеална да прося!
Понякога отчаяно искам да си наясно,
как става ми сиво, пусто и тясно,
цинично зареждам се с чужда ласка,
а после моря се и към дилеми се тласкам.
И искала съм да ти дам идея,
за нова нежност как копнея!!!
ДА! Лъкатуша във убийствената нужда...
Но НЕ! Не искам да те мамя и да бъда чужда. ...