Уморено при теб пак се прибирам,

късно е, нямам сили друг да избирам!

Като клонка в плен на течението се нося

и отказвам любов идеална да прося! 

Понякога отчаяно искам да си наясно,

как става ми сиво, пусто и тясно,

цинично зареждам се с чужда ласка,

а после моря се и към дилеми се тласкам. 

И искала съм да ти дам идея,

за нова нежност как копнея!!!

ДА! Лъкатуша във убийствената нужда...

Но НЕ! Не искам да те мамя и да бъда чужда. 

А как се уморявам да жонглирам

и подозренията в зародиш да парирам,

да бъда същата, каквато ме познаваш,

да те накарам да се бориш, да не се предаваш. 

И искам всичко да е лесно и естествено,

от други хора любовта ни да е девствена,

да можем да запълним всичките си ниши,

да не запращаме проблемите във дупки миши. 

И винаги съм искала светът да е за двама,

без изневери, болка, пози, фалш, измама,

в очите влюбено и с плам да се поглеждаме,

живота заедно да борим и да подреждаме.

И силно се надявам да се стегна и успея,

да устоя на напора да бъда похотлива фея.

Венозно - ударна доза любов да усетя!

Сериозно - за друг мъж повече да не се сетя!