Нямам сили друг да избирам
Уморено при теб пак се прибирам,
късно е, нямам сили друг да избирам!
Като клонка в плен на течението се нося
и отказвам любов идеална да прося!
Понякога отчаяно искам да си наясно,
как става ми сиво, пусто и тясно,
цинично зареждам се с чужда ласка,
а после моря се и към дилеми се тласкам.
И искала съм да ти дам идея,
за нова нежност как копнея!!!
ДА! Лъкатуша във убийствената нужда...
Но НЕ! Не искам да те мамя и да бъда чужда.
А как се уморявам да жонглирам
и подозренията в зародиш да парирам,
да бъда същата, каквато ме познаваш,
да те накарам да се бориш, да не се предаваш.
И искам всичко да е лесно и естествено,
от други хора любовта ни да е девствена,
да можем да запълним всичките си ниши,
да не запращаме проблемите във дупки миши.
И винаги съм искала светът да е за двама,
без изневери, болка, пози, фалш, измама,
в очите влюбено и с плам да се поглеждаме,
живота заедно да борим и да подреждаме.
И силно се надявам да се стегна и успея,
да устоя на напора да бъда похотлива фея.
Венозно - ударна доза любов да усетя!
Сериозно - за друг мъж повече да не се сетя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фиона Всички права запазени
