30 sept 2011, 16:04

Нямам време

  Poesía » Otra
591 0 7

Все нямам време да си подредя къщата,

пардон...  душата.

От години съм си все същата -

все искам да яхна вятъра,

да хукна нанякъде,  дива,  безсмислена,

непредсказуема и светло солена.

Повярвала на една истина,

измислила си една Вселена.

В едното ми око усмивка се ражда,

в другото - сълза се стаява.

В шепи крия  и грях, и жажда

и надежда нося. Да не забравя

да я дам на просяка,  заспал до боклука!

Кръстопътя на дните му да пресека,

после да се шмугна безшумно в олука

и да потека в зелена река.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...