Нямам време

30 sept 2011, 16:04

Poesía » Otra

448 0 7

Все нямам време да си подредя къщата,

пардон... душата.

От години съм си все същата -

все искам да яхна вятъра,

да хукна нанякъде, дива, безсмислена,

непредсказуема и светло солена.

Повярвала на една истина,

измислила си една Вселена.

В едното ми око усмивка се ражда,

в другото - сълза се стаява.

В шепи крия и грях, и жажда

и надежда нося. Да не забравя

да я дам на просяка, заспал до боклука!

Кръстопътя на дните му да пресека,

после да се шмугна безшумно в олука

и да потека в зелена река.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.