Все нямам време да си подредя къщата,
пардон... душата.
От години съм си все същата -
все искам да яхна вятъра,
да хукна нанякъде, дива, безсмислена,
непредсказуема и светло солена.
Повярвала на една истина,
измислила си една Вселена.
В едното ми око усмивка се ражда,
в другото - сълза се стаява.
В шепи крия и грях, и жажда
и надежда нося. Да не забравя ...