30 сент. 2011 г., 16:04

Нямам време 

  Поэзия » Другая
451 0 7

Все нямам време да си подредя къщата,

пардон...  душата.

От години съм си все същата -

все искам да яхна вятъра,

да хукна нанякъде,  дива,  безсмислена,

непредсказуема и светло солена.

Повярвала на една истина,

измислила си една Вселена.

В едното ми око усмивка се ражда,

в другото - сълза се стаява.

В шепи крия  и грях, и жажда

и надежда нося. Да не забравя

да я дам на просяка,  заспал до боклука!

Кръстопътя на дните му да пресека,

после да се шмугна безшумно в олука

и да потека в зелена река.



© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??