... нямаше сега да търся теб...

tsveti4ka (Цвет)
198 273

10 ene 2011, 18:17

Poesía » De amor

701 0 2

Полумесеци от тишина прескачам.

Вън спи съмнение по клоните.

Аз съм опръскано с нещастие тяло,

... а всяка моя крачка болка е.

Всеки дъх е остър нож, забит дълбоко,

в етер от липсващи надежди.

Окъсано и сдъвкано е словото!

Защото е от тънки мрежи...

Прегръща ме съдбовен полъх,

отвлича ме... Къде ще ме свлече?

Лети душата като облак!

Скръб колко още ще ми донесе?

Мечтите парят също като огън!

Ледът гори? Очите лъжат ме!

Да бях самотен лист в снега отронен,

тъй нямаше сега да търся теб...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tsveti4ka (Цвет)

2011-02-04T18:10:49+02:00

Благодаря.
selena-crystal (Ивайла Славова)

2011-01-10T21:04:11+02:00

хубаво е...за такива, на които е близко изживяването на тази остра болка...и тъга...познах себе си в стиха...