tsveti4ka (Цвет)
198 273
Jan 10, 2011, 6:17 PM

... нямаше сега да търся теб... 

  Poetry » Love
703 0 2

Полумесеци от тишина прескачам.

Вън спи съмнение по клоните.

Аз съм опръскано с нещастие тяло,

... а всяка моя крачка болка е.

Всеки дъх  е остър нож, забит дълбоко,

в етер от липсващи надежди.

Окъсано и сдъвкано е словото!

Защото е от тънки мрежи...

 

Прегръща ме съдбовен полъх,

отвлича ме... Къде ще ме свлече?

Лети душата като облак!

Скръб колко още ще ми донесе?

Мечтите парят също като огън!

Ледът гори? Очите лъжат ме!

Да бях самотен лист в снега отронен,

тъй нямаше сега да търся теб...

© Цвет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??