... нямаше сега да търся теб...
Полумесеци от тишина прескачам.
Вън спи съмнение по клоните.
Аз съм опръскано с нещастие тяло,
... а всяка моя крачка болка е.
Всеки дъх е остър нож, забит дълбоко,
в етер от липсващи надежди.
Окъсано и сдъвкано е словото!
Защото е от тънки мрежи...
Прегръща ме съдбовен полъх,
отвлича ме... Къде ще ме свлече?
Лети душата като облак!
Скръб колко още ще ми донесе?
Мечтите парят също като огън!
Ледът гори? Очите лъжат ме!
Да бях самотен лист в снега отронен,
тъй нямаше сега да търся теб...
© Цвет All rights reserved.
