AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
13 ago 2015, 1:01  

Нявга, когато беше сама 

  Poesía » Del paisaje
484 0 6

Вървиш ти из зимната гора,
есента отдавна си отиде, вече си сама...
Пътят за едно момиче е дълъг и труден,
без капка надежда светът му е погубен...
 

***
 

Но знам аз, че ти не ще се спреш
за мечтите си – последните сили ще събереш...
 

***
 

Вървиш по мистериозната пътека
не знаеш къде ще те отведе..
Единственото, което знам е, че вече си уморена,
луната ми е свидетел –
от топлата ми прегръдка си пленена!

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за милите думи, Зорница!
  • Няма нужда да знаеш къде отвежда пътеката щом не си сама! Много красиво..и топло произведение! Поздрави!
  • Благодаря ти, Младен!
    Радвам се, че въздейства така!

    С уважение: Тони
  • Хубаво, нежно и докосващо! Поздравление, Тони!
  • Благодаря ти много!
    Хаха, луната - една красива мистериозна дама е тя!

    С уважение: Тони
  • Отново чувствено! И луната, обожавам я! Тя /луната/ никога не спи, като някаква любопитна съседка е!
Propuestas
: ??:??