Вървиш ти из зимната гора,
есента отдавна си отиде, вече си сама...
Пътят за едно момиче е дълъг и труден,
без капка надежда светът му е погубен...
***
Но знам аз, че ти не ще се спреш
за мечтите си – последните сили ще събереш...
***
Вървиш по мистериозната пътека
не знаеш къде ще те отведе..
Единственото, което знам е, че вече си уморена,
луната ми е свидетел –
от топлата ми прегръдка си пленена!
© Княгиня Нощ Всички права запазени