Нюанси

12 oct 2012, 11:52

Poesía

471 0 1

Загадъчен нюанс на самота

и прагове, прекрачени от чувства -

премръзнали, забравени в нощта,

завърнали се в стая срамно пуста.

Мелодия позната в тишина,

отново се разлива и напомня

отминали, забравени неща -

и чувствата не са, не са бездомни.

Това ни свързва във реалността -

живеем миг след миг, след миг и помним,

че няма вечно щастие, но в нас

мечтите все пак още са законни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vealokin (Венцислав Захариев)

2012-12-09T22:30:07+02:00

Мечтите живеят и след като надеждата умре!