Загадъчен нюанс на самота
и прагове, прекрачени от чувства -
премръзнали, забравени в нощта,
завърнали се в стая срамно пуста.
Мелодия позната в тишина,
отново се разлива и напомня
отминали, забравени неща -
и чувствата не са, не са бездомни.
Това ни свързва във реалността -
живеем миг след миг, след миг и помним,
че няма вечно щастие, но в нас
мечтите все пак още са законни.