3 jul 2021, 8:47

Нюанси от забравен филм 

  Poesía » Civil
577 5 13

Вечерен теменужен здрач

Дълбока тишина след него.

И тежки стъпки на орач,

след миг воловете разпрегнал.

 

Осили на презрял овес,

изронени съдби и думи,

пропуснато небрежно днес

и прошумяло помежду ни.

 

Носталгия. И в нея – ти,

жена от непозната ера,

събрала стегнато пети

и скрила кичур под чимбера.

 

И тежък мирис на тютюн,

зелена ябълка и восък,

живот без ласка и без шум,

преглътвал лишните въпроси.

 

Не си оттук. Не си от нас.

Далечни, непознати хора.

Но мама с разтреперан глас

сред мрака тихо с тях говори.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??