Нюанси от забравен филм
Вечерен теменужен здрач
Дълбока тишина след него.
И тежки стъпки на орач,
след миг воловете разпрегнал.
Осили на презрял овес,
изронени съдби и думи,
пропуснато небрежно днес
и прошумяло помежду ни.
Носталгия. И в нея – ти,
жена от непозната ера,
събрала стегнато пети
и скрила кичур под чимбера.
И тежък мирис на тютюн,
зелена ябълка и восък,
живот без ласка и без шум,
преглътвал лишните въпроси.
Не си оттук. Не си от нас.
Далечни, непознати хора.
Но мама с разтреперан глас
сред мрака тихо с тях говори.
© Слави Тодоров All rights reserved.
