"О"
прибирам си сърцето в буквичката “О”
(с аритмиите всеки сам се разпорежда)
докато съчувствам на дъждовното дърво
ще стопля някак следващата ти надежда
едва ли ще ме разпознаеш щом ме срещнеш
мечтите ти са: да ме заведеш на онзи връх
приятелю, по дяволите - що не ме погледнеш
къде за бога според теб отглеждам своя дъх
живея нависоко - в центъра на буквичката “О”
в гнездото на пенливото небе, до водоскока
по керемидите на вчерашното ти “добро” ...