"О"
"О"
прибирам си сърцето в буквичката “О”
(с аритмиите всеки сам се разпорежда)
докато съчувствам на дъждовното дърво
ще стопля някак следващата ти надежда
едва ли ще ме разпознаеш щом ме срещнеш
мечтите ти са: да ме заведеш на онзи връх
приятелю, по дяволите - що не ме погледнеш
къде за бога според теб отглеждам своя дъх
живея нависоко - в центъра на буквичката “О”
в гнездото на пенливото небе, до водоскока
по керемидите на вчерашното ти “добро”
катерим се с тъгата... “другото” ще чака
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Ех, Вили-Благодаря ти! Честно, мислех си, че е редно да са едно и също нещо... 
