3 nov 2013, 12:04

О!(Без)Верен

787 1 6

О!Без(Верен)


Аз няма да се моля вече...
Прощавам всичките си грехове!
Без друго, няма да съм вечен,
на Оня свят едва ли е по-зле...

 

Не търся Господ, ни Свещеник,
не влизам в Храм, не паля свещ,
не искам Богу да съм пленник,
макар че Ада бил горещ...

 

Какво ли значи някаква молитва,
когато те събарят всеки ден?
Животът е Съдба, а тя отлита,
изправяш се без жал, обезверен...

 

И колко ли проклет ще съм от Бога,
че нямам вяра и не Му се кръстя?
Живее ми се тъй, по мойта воля
и Дявол ако ще, да ме заблъска!...

 

Аз няма да се моля вече...
Ни сутрин, вечер и в беда,
защото съм Човек, а не човече,
което да повярва в чудеса...

 

Ще дойде ден на Страшен съд!
Доспехите, покрити с нафталин,
отдолу пръст, човешка плът,
сега Наздраве! Някога... Амин.


01.11.2013
Д.Антонов (diester)
https://www.facebook.com/URBANPOETRYSOCIETY

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С Вихра!
    Зад тоя бунт си мисля, че има нещо друго, нещо като разочарование.
  • Проклетият човек - все иска да е средоточие! На този огън е дяволски хубаво!
  • Много точно казано! Не знам като поезия как звучи, не съм специалист. Но като философия е много точно и реалистично казано. А стихът е лек, плаващ въпреки тежеста на темата. Аплодисменти!
  • Не ща пък да споря
    Съгласна съм! Аз го разбирам като бунт към догматичните правила! Да живея по определен начин от страх, че някога, някъде ще си плащам, не става. Да, всичко си има цена и искам сега да платя, а не моите деца.
    Браво!
  • Много ми хареса тази вироглавост!Споделям!
    И не мисля, че атеизъм и богохулство са едно и също.
    Хайде, спорете с нас, де!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...