О, боже на чистата съвест
От звездни простори предрешен
по сребърен лъч светлина
се спусна, пристигна при мене
кат скитник бездомен в нощта...
О, боже, кълна се, познах те
по погледа топъл и благ.
Ела, вземи от храната:
от боба и черния хляб.
Ела, виж как моите братя
мизерстват, гладуват и мрат.
За тях ми е тъжно и плача,
че все те напразно зоват.
Прости ми, о, Господи боже,
неволните помисли - грях,
прости ми и думите още,
изречени в пристъп на гняв!
Да гледам световни неправди,
о, боже, ме днеска боли,
боли ме за истини святи,
потънали в смрад от лъжи.
Как подли измамници тъпчат,
мърсят и покварват света,
с неволи в не радост обричат
човешката чиста душа.
В света на парите зловещи,
на черните помисли зли,
умират и гаснат в надежди
невинните бедни души...
Оставил си ти сатаната,
о, боже, за власт и пари
да властва навек на земята,
живота да трови - мърси!
Престъпници със милиони,
продажни и нагли крадци,
погазват права и закони,
законът ги тях не лови.
Законът и правото свято
покварени гинат и мрат
в смрадлива прегръдка, която
убийствено души света.
В убийства, корупция – кражби
се днес поменува светът
и все в недоимък и дажби
над братята тегне гладът.
А господ навъсено с вежди
сърдите под право чело
разбира, че няма надежди
за черното робско тегло.
И гневно във пристъп говори:
- Ах, жалко, че Авел умря
и Каин остана да трови
живота на тази земя!..
Кълна се - с потоп ще погубя
порочно греховния свят,
ще сътворя - пак ще залюбя
света в по-добър вариант.
И чак до основи ще срина
тоз храм на позор и лъжи,
на мъртвите стари канони,
забулени в мрачни мъгли.
На завист, алчност и злоба,
кълна се, ще сложа аз край
и тука, повярвай, за роба
земятя ще бъде кат рай.
И вместо омраза, ненавист,
на глад и разврат, и войни,
мир, щастие, обич и радост
навеки ще тука цъфти.
Вините за кризата мене,
но моля, аз нямам вина,
виновно е тежкото бреме -
безскрупулна алчност - злина.
И само храна ли е нужна,
за да е човекът щастлив,
и няма ли, няма ли нужда
духът му от порив красив?
На всеки надежда и вяра
и порив за полет съм дал,
но вместо човека съм звяра
събудил във него заспал.
- О, боже на чистата съвест
разбивай омразната гад,
що души и трови живота
с паричнозловонната смрад...
© Христо Оджаков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Парите са си пари. Добро или зло стават според начина, по който ги употребяваме ние, хората.
-
Нещо аз ли не разбрах, но започваш с описание, после с обръщение към Господ, а някъде по средата на стиха пък той започва да говори и кога свършват неговите думи, не разбрах. Някак очаквах друг завършек. Твърде дълъг стих, може би затова е така. Иначе благодаря за това, че не се оказах пред поредния любовен стих. И наистина не е лош стиха.
-
Адмирации за темата!
Има много хубави попадения в този стих.
Но в него има и доста стряскащи неща. Бог е благ, добър и милостив. Ние сме тези, които служат на Мамона. Всеки си отговаря сам. Вярно е, че има много страдание по земята, но то не е защото Бог е поискал така.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Лиричният герой "разговаря" със своята съвест (бога). Авел и бога символизират доброто, а Кайн -злото.Предрешеният, който пристига при героя е неговата съвест, героят се обръща към нея с тежки думи и я обвинява за всички злини....