2 jun 2015, 21:47

О, хора, хара

  Poesía » Civil
478 1 0

О, хора, хора!

О, хора , хора, мили хора,
защо сме като зверове?!
Света е грохнал от умора
и тъй се влачи с векове.

От мерзости и чувства долни,
човешките стада са болни!
Със гузна съвест и душа,
се тътрим винаги пеша! 

Все търсим свойто превъзходство,
мечтаем истински за власт,
дори изпадаме във бяс
да търсим някакво господство!

Така, че в този глупав свят,
нещата няма да  цъфтят!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...